сряда, 8 юли 2015 г.

ЗАгадКИ

Днешният ни ЗАгадЪЧЕН… въпрост* за 1 000 000  :)

Ще 

успеете ли 
по муцката 
да отгатнете 
професията на Лицето ?


                                                                                                   Елена Начева © ELA photography`2015



Жокер – знае се, че Лицето се представя с титлата  „к.м.н.доц.д-р.”

Справка тук  и в „относно”.



Наградата за вас - оставилите правилен отговор в коментар, е 
пълна кошница с лафармакологични** продукти от рода на 
парасимпатикомиметиците и комиците, 
а също и "обезПАРАзитяваща кучешка каишка против скука", която върви
с куче,н-е-случайно :)>  !

При участието ви, се сдобивате лафтоматично*** и с една от тези лафантастични**** 
                           усмивки*****:


Модел на ЛАФантастична усмивка
(с каталожен № 1807),
която може да бъде и ваша

  Елена Начева © ELA photography


_____________________

* въпрост = прост въпрос, непоставен под въпроооооос, че струва 1,000,000...лафа

** лафармакоЛОГИЧНИ = фармакологични продукти, чиято сладка фармакокинетика се активира, логично, с подходящи лафове

*** лафтоматично = става с подхвърлен лаф, не с автомат, опрян в гърба. Или офицер матиран с пешка-сМешка, шах и мат.

**** лафантастични = ЛАфантаСТИЧНИ, никога не се губят, връщат се при вас с най-простия ластичен механизъм.

***** усмивки = НЕ ЩА ^, които все още никой никога не е УСпял в никакви МИВКИ да отмие усмивките ви от усМешното ви лице

^ НЕ ЩА = "не искам" (съкр.). Етимологията на думата "неща" ^^ се смята, че е от "искам да ги притежавам", а е видно, че е възможно да бъде точно обратното - "НЕ ща да ги притежавам", когато се визират "вещи". 
За да не ставам тяхно притежание. 
Но щом е за НЕвеществени неЩА - ща, ща, ща да ме притежават и аз тях. 
Ето, усмивката по-горе и коментарите ви по-долу го доказват - Лицето с усмивката принадлежи на Усмивката си и е разпознаваемо по нея.


... Разбирам ви, ако сте стигнали с четенето дотук, заслужавате още една голяма награда - чаша вода, за да си охладите езика, който 100% е станал на фльонгавица от лафалафските думи и оБЯСнения. 
Ето ви и малко музика като парасимпатикомиметик ^^^

                                                         Armstrong = Arms  Strong (от англ."силни ръце"),                                                                                        but not Rong (не "грешни")

^^^ парасимпатикомиметик =  е, отворете и прочетете това. 
То симпатично ;) бие отвсякъде и моите лафинтифлюхани думи. 
Не разбирам защо някои набеждават лафалафския за труден чужд език. Ама ха-ха-ха... ^^^^


^^^^ Докато си се смеете, нали не сте забравили, че имате да отговаряте и на "днешната ни загадка" за професията на Лицето с тази муцка, 
за да се почувствате възнаградени и 
                                                              усмешени:

Кръстю в Ла фаза нов стил

 Елена Начева © ELA photography

§



"Ти свърши ли си работата, че се забавляваш?!" :) кадър из филма "Крехко равновесие" от 30,27 мин.




за 
своите роли:

     "Ако се казвах Крал Франтишек като героя на Чапек от “Приказка за скитник” и тук, и в Чехия, и навсякъде щях да съм си Крал. Но понеже съм Кръстю, такъв ми бил кръста - само за час-два да съм крал и после - да яхвам тролея… J

     Това ми харесва в моята професията - различните светове, в които плувам на сцената. Не казвам, че животът не е интересен, но не мога да бъда Дойка  като в „Ромео и Жулиета”. А в театъра мога! Това не е по силите и на най-могъщите крале. Значи ние, актьорите, сме по-могъщи и от кралете.
       
     Ако бях по-млад, вероятно бих опитал да поработя и поживея при други условия. Но сега, след като съм разглезен от обичта на публиката си и името ми (запазената ми марка J ) има верни почитатели, едва ли бих зарязал всичко това ... Изкушавам се от хубави роли в чуждестранни продукции, да играя на световни театрални сцени. Но просто да се преместя да живея в чужбина, не. 

     Вдъхновяващ и обичан актьор е всеки, който истински обича работата и публиката си, въпреки изпиващото напрежение и отговорност. Напоследък поради масовото ни облъчване от телевизиите и налагането от екран на физиономии, стойностите започнаха да се размиват. Популярните от екрана не винаги са най! Има театрални актьори, които не се снимат в телевизия и кино, имената им не са толкова известни, но са гениални професионалисти. За съжаление масовият зрител доста често е склонен да аплодира просто "известната физиономия". Много усилено работя да не съм само една от тях.
      
     Ние сме куклени актьори. А куклата трябва да бъде изпълнена с душа. Пренасяйки „куклените” си умения в работата, ние ставаме самите кукли... Гледаме на ролята, на персонажа като на кукла, която трябва да съживим. Тя има една-единствена физиономия, но в различни моменти реагира по различен начин. И в живота има смешни, но и тъжни ситуации. Ако от сцената обаче ни се поднасят случки като от самия живот, той не би бил толкова интересен. Театърът изисква преувеличение, но пък то трябва да бъде много истинско. Толкова истинско, че публиката да му вярва.

     Кои са най-добрите актьори? Децата. А до децата най-близко са клоуните. Истинският клоун е и тъжен, и мрачен, но и много щастлив. Като че ли и персонажите в спектаклите ни са едни невероятни деца, които си играят. Всяка постановка е игра. Лично аз възприемам като едно цяло смешното и тъжното в играта си. Смислово важен и истински е изненадващият обрат – когато тъжното, смешното просто „връхлитат” върху теб. 
      Затова и силата на изкуството е в неговата парадоксалност и истинност."


(публикувано в сп."Homo Ludens",бр.8-9/2003г.

Още:
"Актьорът като автор - Кръстю Лафазанов" в  сп."Homo Ludens"


§