събота, 30 август 2014 г.

Ще ви купим и продадем

Последното нещо, което си купихме е 
ЛЕКАРСТВО против тъги и проблеми - БИЛЕТИ за ТЕАТЪР

 с  Елена Начева  и  Кръстю Лафазанов


Кой пазарува по-често у вас?


Кръстю: Аз.


Елена: Аз.


Кръстю: Е, да, зависи какво.


Елена: От какво зависи?


Кръстю: От какво, какво... от теб зависи.


Елена: Виждате ли го, ще ви купи и ще ви продаде!




Усмихнат поздрав за Лафамилия от Йовка Захаринова, блаGODарим!



Имате ли си любим магазин?

Кръстю: Да, един в Лондон за дънкови облекла! Fat and bold...


Елена: Преведи го, де!

Кръстю: “Дебеличък и плешив”. Явно собственик с чувство за самоирония, дори се беше нарисувал на етикета на марката си. Но, честно, това бяха единствените панталони, които ми залепнаха. Имаше си място за сатурнов пояс, без да е нужно да си купувам 4 номера по-голям размер, а крачолите да са ми като тръби за топлоподаване.


Елена: Моите любими магазини засега са детските и книжарниците. Загубваме се със сина ми в тях и забравяме за чакащия татко отвън. Който не влиза не защото не обича, а защото я влезе, я трябва да работи - на всеки три крачки дава ЛАФтографи и не можем да си се кефим в разглеждането. Затова го натирваме навън да посреща известността си.


Кръстю: Гледам да не е дъждовно и ветровито, че хремосвам от чакане.
 

А любим щанд имате ли си?

Кръстю: В момента за строителни материали, ремонтирам.


Елена: Аз обожавам тетрадки, тефтерчета, изобщо канцеларски материали и книги. А Гоги - касети и дискове с филми. Вкъщи имаме повече книги и филми, отколкото са тухлите в стените.


Кръстю: Можем да си построим къща от книги и касети.
 

Правите ли си добре сметката?

Елена: Кръчмарят ни я прави. Ние сме хора, за които парите имат само енергиен смисъл, те са поток - получаваш и даваш. Спреш ли този поток на даване, спира и получаването. Но даването не е само за пари, а говорим за раздаването.


Кръстю: То обаче почти винаги си има и материално измерение, така че пак си е “сметка”.


Елена: Полезна “вметка”.
 

Лесно ли се изкушавате от любопитни, но не чак толкова полезни и необходими вещи?

Кръстю: Не, по принцип аз не обичам да ходя по пазар. Чак когато нещо спешно ми потрябва, го търся и бързо избирам.


Елена: И аз не съм по терапията с пазаруването. Но за някои хора (и за търговците най-вече) е доста полезна. Защо пък не, важно е да умееш да си внушиш, че си щастлив. И тогава си щастлив.
 

На какво залагате – на доказани марки или на добре изглеждаща и по-евтина стока?

Кръстю: Не сме по залозите. Но, да! Марките са си гаранция. Има обаче и много български производители, които излизат с чудесни стоки и са на добра цена.


Елена: Не робуваме на марки. Можем да се чувстваме ценни и в собствената си кожа, но забелязваме, че доста млади хора не го умеят. Ние възпитаваме децата си с “марката” на духовността най-вече. Вещите са временни.
 

За какво харчите най-често?

Кръстю: За нужното.


Елена: Най-много за децата си и за забава, почивка, разходки.


Бихте ли се оплакали от невъзпитана продавачка?


Елена: Ще разиграем скеч пред нея и с намигване ще се опитаме да я “коригираме”, не че го вярваме. Невъзпитанието е голям порок.


Кръстю: Защото и да се оплачеш, какво от това?


Елена: Само можеш да си навлечеш омраза. А ние искаме усмивки.


Европейско ли е нивото на обслужване в кварталния ви магазин?


Кръстю: Продавачите в кварталните ни магазини са ни приятели.


Елена: И всяко добро отношение е нужното, за да е на ниво. А “Европа” е просто марка. Ние трябва да държим на културата във взаимоотношенията си, за да ни е добре и в нелицеприятния често бит.
 

Последното нещо, което си купихте, е...

Елена: ...Билети за театър.


Кръстю: За комедия.


Елена: Т.е. купихме си лекарство против тъги и проблеми. 

Да, и в аптеката има такива, но не пропускайте да опитате и нашите, театралните ха-хапчета против скука и сиропяци за смях.


Интервю за:
http://www.vsekidom.com/index.php?option=com_content&task=view&id=79&Itemid=37

петък, 15 август 2014 г.

Душата и Дявола

       Елена Начева

Душата – Вземи ме, вече не си трябвам.

Дявола – А на мен за какво си ми?!
Душата - Викат ти Душевадецът, значи си имаш някакъв бизнес. Не те питам законен ли е, просто ме отърви от мен самата. Не зная къде да се дяна, какво да се правя, къде да се навра... 

photo web


Дявола - Искаш ли в казана с катрана?
Душа - Където искаш, само ме измъкни от тая скапана житейска ситуация!
Дявол - Имаш ли препоръки? На кого си била душа преди?  
Местопребиваването ти? И местопребиването ти?
Душа - Що питаш, бе, душко? Да не списваш някое клозетно изданийце, изцапано с жлъчно и миризливо, че душкаш за интриги?!
Дявол - В Ада такива пъклени мисли не ни минават през главите. Тук ние с такива гАДости не се занимаваме. Работим с катрана, не го хвърляме по хората.
Душа - И аз така знам, душа, хубаво е да минеш през Ада за няколко лечебни кални бани, да се подготвиш за другия живот.
Дявол - Не си вчерашна душа ти, харесваш ми.
Душа - Знаем се отдавна. Идвам да ме отървеш. Много съм се зацапала. Катранът остана два тона по-светъл от мене.
Дявол - Стига, бе! С какво се занимавате на тая изчанчена земя, че толкова се оплесквате?
Душа - Един на друг си правим кални бани и се правим на луди, но за сметка на другите, а не за своя сметка, както казва Хашек.
Дявол - Откога го познаваш?
Душа - От векове.
Дявол - Ти чия душа си?
Душа - Била съм и на лаФауст. Един път си ме купувал.
Дявол - Сега съм в криза.
Душа - И тука ли инфлация?
Дявол - Нямам излишни средства за разхищаване.
Душа - Аз плащам.
Дявол - За кое?!
Душа - За балнеосанаториума ти.
Дявол - Касова бележка за катрана ще искаш ли?
Душа - Нищо не искам, само ме вземи.
Дявол - Не може така. Вече сме регистрирани по Търговнянския закон и сме търговнянско дружество. Сключваме "Договор за покупко-продажба".
Душа - Стига, не се майтапя! Толкова съм се скапала от тая ежесекундна търговия у нас, че не виждаш ли къде съм дошла да търся избавление?! Знаеш ли колко пари дадох, за да си купя на ЧЕРНО билет за Ада?!
Дявол - (гледа безучастно)
Душа - В Ада съм дошла! Не раз-би-раш ли-и? Причернява ми-и!
Душата пищи 

Дяволът мълчи.
Душа - Ти душа нямаш ли, бе душа? Защо ме измъчваш? Кажи нещо!
Дявол - Дай си ДУШстата (BULстата) и данъчния номер?
Душа - Моля?!?
Дявол - Дошла си да ми правиш РЕВизия, наДУШих те. Не можеш да ме излъжеш, колкото и да ми РЕВеш оДУШотворено.
Душа - И ти си бил мръсник!
Дявол - Просто съм си Дявол. Ще те купя и ще те продам. Не правя тарикатлъци. При мене гяволии не минават.
Вие се кичите с тях от мое име, без да плащате авторски права, но един ден все ще си платите. Пътят е един - през моите порти. Прекия за Рая го ремонтират от преди новата ера и скоро не го виждам... да им светне някой ФАР... по никоя програма.
Душа - (плаче) Господи, и тука е ад!
Дявол - (строго) Госпожо, не дяволохулствайте! Все пак сте ми на гости.
Душа - Глупак, ако ти бях на гости, поне да ме беше нахранил.
Дявол - Тук нямаме духовна храна... за душата.
Душа - И на земята вече не остана. Само пари, пари, злато, пари..., пари за па-пане, пари за далавери-авери...
Дявол - Да ви изпея ли Арията на МеВеФистофел?
Душа - Долу от тая Ария ни хвана Двойна (Ди)Ария. От сутрин до мрак едни МеВеФистофели ни пеят от МеВеФе-то и ако не им танцуваме по арията, ни пращат по дяволите.
Дявол - Защо не използвахте тогава безплатния им превоз?
Душа - Ама, никак не е смешно!
Дявол - Вие нали по собствена воля сте тук?
Душа - Аз нямам воля вече. Всичко правя по принуда. Да не мислиш, че ми е хубаво да се пазаря с дявола!
Дявол - (съчувствено) Какво мога да направя за теб?
Душа - Вземи ме, с памук ме извади, но ме отърви от мен самата, не мога повече да се понасям.
Дявол - Знаеш ли, всички места са заети до края на хилядолетието... Претъпкани сме. В Рая много вдигнаха цените заради бежанците.
Душа - Какви бежанци?
Дявол - Бягащи от възмездието си мошеници. Ти си свястна, искаш да си платиш, да изкупиш греховете си. Обади се в края на хилядолетието, ще...
Душа - Третото ли?
Дявол - А вие на земята в кое живеете?
Душа - За кога най-рано можеш да ми резервираш казан, душа?
Дявол - За Коледа`3001-ва.
Душа - Че аз по-добре да си запиша час при психиАДър, вчера ми казаха, че часовете им са се изчерпали до април`2002-ра и аз възроптах. Че то направо е рай, в сравнение с тука...
Душата мисли.
И рушвет сигурно не приемаш!?

Дявол - Шшшш-т! Пълно е с душоподслушвателни устройства.
Душа - И душите ли могат да подслушват?
Дявол - Свръхмодерни технологии, г-жо Душа. Можем да подслушваме не само какво си говорите, но и какво мислите и чувствате!
Душа - Стига, бе душко. Ти ме разби! (шепти) Колко искаш, за да ме извадиш?
Дявол - (в шепот) С упойка или без?
Душа - Колко е със?
Дяволът показва цифрите с пръсти
 
Душа - А без? Защо е по-скъпо?
Дявол - Операцията ще е по-сложна като се гънеш и крещиш.
Душа - Няма да крещя, ще пея от радост, че най-сетне...
Дявол - Разправяй ги на... рогата ми.
Душа - Добре, със! Договорихме ли се... Чакай! С памук ли ще ми вадиш душата или...
Дявол - За памука още... (смята) 500 д.
Душа - Що толкоз скъпо?
Дявол - Плюс застраховката за пожар, става 525 д. явола
Душа - Каква застраховка, какъв пожар?!
Дявол - Има риск, температурите в опъкълационната са високи, памукът може да се подпали и...
А и..., подсети ме, плюс застраховка "гражданска отговорност към трети лица"..., всичко прави 599 д.явола.
Душа - Добре, в ръцете ти съм, нямам избор.  
Душата му подава 600 д.

Дявалът взeма парите и записва. 
Дявол - Това е за памука и застраховките му. Операцията си е отделно 500 д.
Душа - Стига, душа не ми остана! В болницата на калпак вземат по 300... и пак ми се виждат много.
Дявол - Защо не отидеш в Частния пъкъл? Там искат само 800 д. явола. А, носи и за макалатурите още 500.
Душа - Колко излиза всичко?... Чакай, със ДДушоСе-то или без ДушоДеСе-то?
Дявол - За счетоводната услуга вземам още по...
Душа - Двеста дяволи!!!
Дявол - Приемам. Така, по 200д. на минута, значи до...
Душа - Спри се, душата ми извади... Аз бях до тука!
Сбогом. Да гориш в Ада дано!
Дявол - Благодаря за топлите пожелания!
Не тръгвайте преди да си оправим сметките.
Душа - Нищо не ти искам. Отказвам се.
Дявол - А, не така! Аз гледах колкото може по-безболезнено да те извадя, а ти смяташ да духнеш, без да си платиш. Ох Кей ! Плаща се и на бариерата.
Душа - Нахалник, за какво да ти плащам!?
Дявол - За вадене на душа един брой по договор №, от...
Душа - Какво, какво?!?
Дявол - За интервю също ще ми плащаш, ако продължаваш с въпросите.
Душа - Престани да изнудваш!
Дявол - Защо, госпоДжичке?
Душа - Не съм ти госпо...
Дявол - Значи не смяташ да публикуваш това дето ме разпитва два часа?!
Душа - Може и да го публикувам. Да не е грях?!
Дявол - На теб ли ще платят като продадеш на хората моите мисли?
ДяВОЛСКИ хитро!
А на мен сигурно ще кажеш, че ми правиш реклама.
Душа - Разбира се! Реклама и то на първа страница!
 
Дяволът вписва на листа.

Дявол - А на рекламодателите ще кажеш: "За тоя брой имаме материал със самия Дявол, ще се изкупи като топъл... катран, затова тарифите за рекламно КАтРанЕ са двойни". Хи-хитро!
Душа - И тук ли имате рекламна АДгенция? Съвсем сте наясно...
Дявол - Значи за мен хонорар няма?!
Душа - Нямаме такава практика.
Дявол - А, значи нямате...
Душа - Нямаме.
Дявол - Нямате-е-е. Е, и аз нямам практика да позволявам на други да се правят на по-големи дяволи от мен, ама нейсе...
А случайно да ти е хрумвало колко души там Горе на земята трябва да извадиш, за да си платиш ваденето тука на твойта?
Щото всичко, виждаш, се плаща.
Душа - Не ми е хрумвало...
Дявол - Е, хайде, докато ти хрумне да си изчислиш, подпиши!
Душа - Нищо не подписвам... без АДвокат.
Дявол - Ще ти услужа с един, ние тука си ги готвим... по специална рецепта.
Стават... големи мозъци, пръстите да си оближеш.
Дяволът натиска бутона на уредбата. 


От казан с КАТран №7 извадете един. Внимавайте да не ми доведете някой зелен! Печен да е. И добре подготвен със законите и подправките...
Така, де, да не се излагаме. Дамата е от уважаван Свестеник.
Дявол - Това са показанията ти.
Душа - На съд ли си играем?
Дявол - Страшният съд.
   По съдебна регистрация пълното юридическо наименование на фирмата ни е  
   "Страшният съд"АД.
   Бъди коректна, когато си спАсваш материАДите.
Звън от уредбата.

Глас - Шефе, в катран-казан 7 нема ни един. Всичките ги мобилизирали снощи от КАТ да патрулират по пътищата, щото адски много кАДастрофи ставали.
А ние вече не`аме места.
В Рая, и тия дето не са виновни, не ги щат, щото били окървавени, да не им лекьосат новите чаршафи и мебели. След ремонта `сичкото им, казват, марково било...ъ, ВЕРСия...
 
Дявол - ВЕРСАЧЕ, глупчо. Ти откога вриш в казана в пъкъла?
Глас - Ъ...
Дявол - И още не ти е уврял тъпия акъл!
Глас - Виноват. А от`де да търсим АДвоКАТ..., да гръмна ли некой... катАДжия, за да дотърчи некой АДвоКАТ ?!
Душа - (притеснена) Спрете тази лудост. Спрете го. Отказвам се от адвокат.
Душата подписва листите.
А този лист какъв е?

Дявол - Ти само с въпросителни ли знаеш да говориш?! Доста досадно. Чети! Митническата ти декларация.
Душа - (гледа го подозрително) ДеклАДрация значи?!
Дявол - Не можеш да отречеш, че ти извадих душата. Каза го, записано е.
Дяволът сочи подслушвателните.
 
Душа - Е и?
Дявол - Значи съм си изпълнил договора. И... по т.3 от раздел IV душата ти остава при нас.
Душа - Не съм подписвала договор.
 
Дяволът размахва пред носа й току-що подписаните листи.
 
Душа - Но това бяха показанията ми!
Дявол - Какъв Дявол щях да съм, ако не сменя един - два листа!? Да не си подписвала, без да четеш! Сега не знам.
Душа - Че това са сто листа, ще ми трябва един ден да ги изчета...
Дявол - Ами защо толкоз много дърдориш, душичке? (подхвърля й друг лист)
Подпиши настанителната си заповед.
Нали, по дя...довите, това искаше?
Ще те взема, щом от казан 7 са ги мобилизирали и има място, тъкмо като се върнат ще си в отбрано общество.
Като се поотъркаш в тях, може нещо умно да прихванеш.
Душа- Отказах се. Вече не искам да оставам. Връщам се у дома. Предпочитам си родния ад... пред твоя тука!
Дявол - Попълни си тогава митническата декларация. Ако си изнесеш душата пак извън Ада ми без митническа декларация, освен митото, следва и солена глоба.
Душата припада. 

Дяволът опитва да я свести и се...кръсти.


Едва се въздържа да не ругае. 
Дявол - Да не ви пишем ние законите, господ.жи и господ.а... 
Ние само ви ги прилагаме, по дя...вол... Пу! 
Душата на Душевадеца ще извадите с тях!



  Из "Новолудие и Уникум", изд.ЕЛА.2001.Copyright

    ISBN 978-954-90-100-5-8

   © Всички права запазени.


  
                                                                 § 


 Театър ЕЛА , Лафамилия / Theatre ELA , LaughFamilia

СМЕХЪТ е спасителния пояс, за който се хващаме, за да изплуваме...

   В последната си книга „Кабинет по смехотерапия”, Елена, казвате: 
„Смехът винаги е бил спасителният пояс, за който сме се хващали, за да изплуваме от давещите ни сериозности.”
   Кой спуска спасителния пояс за вас двамата? Не сте ли вие самите спасителите? *

   - Да, има един такъв бодлив израз “Всеки да се спасява поединично”. Всеки сам избира начините за изплуване и спасителните си пояси. Но животът ни е море от човешки съдби и всички сме взаимосвързани. Един спасен в повече с пояс, означава шанс и за други да се хванат за неговия пояс... (може и сатурнов пояс от паласки около снагата... в кръга на и извън шегата).
   С тази LAUGH-фамилия (от англ.= смея се) не очаквайте сериозна беседа по този и... онзи въпрос. Макар, че за нас смехът е най-сериозното нещо на този свят.

   Цялото ни сериозно и лафамозно житейско търкалутане e на смехосъпровод.   
   Материалното трудно го преглъщаме без солта на шегите.  

Лафамилия, "Рошав ли съм?", "Не, рошашав си!", фото © Гергана Вутова
   Сълзите от смях пречистват, лафилтрират душите ни. Но понеже обезводняват, редовно поемаме течности. 
   Препоръчваме освешената ни напитка  ала „Къцине Лафазаньон”. Осмешава се със смях, на принципа на осветената вода с молитва. 
   И ето отговора на въпроса ви за спускането на спасителния пояс... ПОЯСнявам – проблемът с поясите е, че ако са далеч, може и да не помогнат. Затова трябва да са си винаги в нас. Не е задължително да се виждат както лафамилните (сатурновите ни пояси около кръста), но всеки трябва да си ги носи постоянно! Когато няма спасители наоколо, за да им дадем команда да ни спасят, сякаш са ни длъжни, да си бъдем самоспасителни.
   Така стоят нещата в живота и не е шега. 
   Хората около нас са огледалата, в които да гледаме и да откриваме какво да поправим или научим за себе си. Те ни помагат да видим в тях как изглеждаме и в най-скришните си кътчета.
Процесът е противоположен на егоистичното вглеждане в собствените си проблеми. Като гледаме и помагаме на другия-огледалото, виждаме в огледалото, че помагаме и на себе си.

лафото Елена Начева

  
Какво се иска, за да „спасяваш” със смях?
    – Щедродушие.

   Какъв трябва да си самият ти? А може би какъв трябва да НЕ си? Откъде тази неизчерпаема енергия и позитивизъм и у двама ви? Къде е изворът/ изворите, които ви зареждат?
    - БЛАГОроден и БЛАГОдарен да си е нужно. Да знаеш законите за даването и получаването. Хвърлените към друг думи са семената, от които ще изкласят плодовете за теб. Горчиви или сладки – никнат от твоите семена. Така, че внимаваме какво си садим!
  А изворът е един – извира от краденеца на сърцето – любов! Всеобгръщащата любов! Изначалната любов! Искрата на Сътворението, което  СЪтворява нас и преСЪтворява нашия свят Свят ежесекундно. Имаме и още едни „тайни” извори – нашите усмихнати близки и обични приятели, общуването с които е земният ни рай и горивото за земното ни пътешествие. 

лафото Елена Начева

  
Открихме в опита си, че „Лекуването с изкуство и смях” е нещо добротворно и за двете страни и е изключително резултатно. 
   Може би затова въртележката на живота ни е сред артисти, художници, доктори и... сладки и лечебни като сироп за душите ни Дечковци, които са специалисти по всичко в едно-чиста неизгребима Вселена с жива вода.

    Имало ли е случаи, в които сериозностите наоколо са се оказвали по-силни от вас? Какво правите тогава?
     - ВИНАги има. Но вина не търсим извън себе си. Ако нещо шупне в душите ни ала „Къцине Лафазаньон”.
   Нещо сме сгрешили значи в рецептата и... така! 
   Предстои ни да осмешаваме напитките си по по-добър начин, за да не шупват. Някой съвсем насериозно смята, че е открил „ноВИНА” и я тиражира, че сме били широки в кръста.  
   Е, мерси! 
   Широк в кръста и в мисленето е за предпочитане пред тесногръд. Някои имат сантиметри нагоре, други сантиметри настрани. Някои имат повече сантиметри стърчащи горе, на други – стърчащото им е по- долу. Някои имат коси, други – нямат, но пък имат косми по лицата си и другаде. 
   Някои имат дебели...глави, други дебели чекови книжки... Някои имат по две ръце, но не могат да рисуват, нито да творят с тях. Някои нямат ръце – рисуват с крака или с уста. Къде има място за подигравка какво ИМАШ в повече като плът от друг?! Или какво МОЖЕШ повече!? 
   И дърадърадъ!
Къци Лафазанов в полет на лафантазията
  „Нямането” в сърцето и в ума, и „неможенето” са проблем! 
   Но някои сериозно се изживяват като информационни източници и „правят” подобни НО – ВИНИ... Ама НИКАКВИ вини не може да търсим за разнообразието на света. Можем да отдаваме благодарност. Ето какво правим тогава! Оглеждаме се, дори и в кривите огледала по пътя си и пускаме по един спасителен ПОЯСнителен благодарен текст за вниманието към скромните ни особи... без слабости, имали сме само дебелости! Амиии... :) мерси!

  Казвате:  „Смехотерапевтът не е медицинско лице, а артист в ролята на лекуващ с изкуство.”  
Разкажете, моля, какви хора ви търсят и идват при вас, за да се подложат на „смехоментозно” лечение? 
    Ние сме постоянен Пътуващ СЦЕНИЧЕН кабинет по смехотерапия от десетки години насам. Още от 1990г., когато основахме лафамилния си Театър ЕЛА, наричаме спектаклите си „смехотерапевтични сеанси”. Искрено вярваме, че Смехът лекува и ние не сме открили това, ние само го прилагаме с упорито постоянство върху всеки, който се доближи до нас, на сцена в зала, при откриване на приятелска изложба в галерия,в истински кабинет, на улицата; дори когато ние сме пациенти в болница – лекуваме със смях и обич отсрещния, лекуваме докторите и сестрите, които лекуват нас! Идват ни на визитация и след рутинния преглед, започват шегите и лафовете. Смехът се извива чак до „неприлични” за болнично заведение ДЕциБЕЛИ.  Благодарим на Господ, че ни е дал очи и сърце, и ни дава сила и щедрост да се смеем и смехолекуваме, въпреки трудно преодолимото негативно мислене на „сериозниците”.  

    Бихте ли разказали най - емоционалния си случай на преобразяване на пациент/ зрител/слушател със смях? Най - емоционалната реакция, която сте получавали?
    Едни от най-очароващите случаи са подскоците и усмивката на една жена във Варна след спектакъла „Интимни беседи по онзи въпрос” (след 90 мин. смях), която ни запрегръща и сподели между подскоците и сълзите:”Б яхме си купили билети отдавна, но някакъв нерв ми се възпали, не можех да ходя от дни и казах, че няма да мога да стигна до театъра, не мога да мръдна. Обаче децата ми буквално ме донесоха тук. И! Вижте сега – мърдам и танцувам! Благодаря ви за това чудо!” ... 
   Това си е доказателство, че чудесата всеки сам си ги твори. Отваряш широко съзнанието си заедно с устата си за широк и дълбок смях.
   Ние, Лафамилия, сме само помощници в процеса. Другият смехоментозен случай - момче на около 25, взело билети за себе си и приятелката си, но жестоко се скарали малко преди представлението ни и се разделили, скъсали. Той влязъл сам в театъра, проклинал късмета си.
   След 90-те минути обаче, дойде на служебния вход и ни благодари: „Накарахте ме да се чувствам щастлив и дори благодарен за „скъсването”, истинско облекчение и свободен дух ме владее след преживяното с нас в залата.”  Ето, пак доказателство! Ние нищо чудодейно не можем да правим, просто споделяме усмихнатата си гледна точка за живота с цялата си щедродуша любов към почитателите. Чудото всеки сам си го прави с мисленето си! 

    Когато се сблъскате с такива опасни екземпляри като скептицизма към смехолечението, негативизма наоколо, вечното мрънкане, как се борите с тях?
    Не се борим с никого и с нищо. Борбата с нещо и против нещо си е войнстващо мислене. Опитваме да сътворяваме повече от хармонизиращото, добротворното.
   Ако грубо 50 % е зло и 50 % добро, и войнстваш срещу злото със злост, сътворяваш пак зло и му добавяш още проценти. Затова правим каквото е по силите ни да сътворяваме добро – така му вдигаме процента.    
   Сътворяваме добро отношение (дори и към злосторниците) и опитваме да ги учим с делата си на доброта, прошка, смирение. Може би е нямало кой да ги научи да правят добро и затова вършат, каквото знаят... Ама, знаем ли. Не знаем всичко. 
   Учим се пътьом.  Учим се от Всеки и от Всичко. 

   Дори сега като си говорим въпросително и отговорно, се учим от вас!

    Когато и предметите излъчват любов... има спасение!, написахте в страницата на KАБИНЕТ по СМЕХОТЕРАПИЯ преди няколко дни... Предметите, които ви спасяват? 
    Да, спасението е във взаимната обич, в любовта към света и природните божествени творения, от които сме всички частици. Предметите около нас вибрират на нашите честоти, уж ние сме зареждащите източници, но те като попият нашата любов, после ни облъчват с нея.
   Наистина всичко е свързано. Затова, когато душите ни пеят и играят, публиката ни също изпитва щастие.
   Когато картината на художник е заредена с електричеството от сърцето му, топли и блести.
   Когато уважавате и цените лекарят, от когото искате помощ, той ви дава всичко от себе си и ви помага да започнете процеса на оздравяване, а той започва в сърцето и в ума, после се предава на телата ни.
   Ако изпращате омраза и укори, ако не харесвате някого, не ходете при него нито да ви лекува, нито да ви храни, нито да... Продължете сами своя списък J. Нашите рецепти са също само да отключите въображението си и да си сътворите свои, а не да „преписвате” чуждите.  

    Със сигурност с много любов са заредени за семейството ви и всички празници-пълници, както ги наричате. Как преминат те за Лафамилия?
    Няма да ви изненадаме – ще са препълнопълни с добро настроение. 
     Ще заразяваме със смях.
     Слава Богу, че за превенция от тази зараза няма открита ваксина
иначе какво щяхме да работим!?


Лафамилия, фото © Елена Фотева
„Сърцето бръчки няма. Всички сме в неговото летоброене
съхранени по на Двадесет и две. Останалото е просто
житейски ОПИТ с ДДС.” (Елена Начева) 
    Кой е най-значимият подарък ?
    Пътуванията, където Господ ни покани, както казват мъдреците.

    Личната и професионална  ЛАФносметка на Елена и Къци? 
     - Благодарни сме за всичко – и за доброто, и за лошото, което все някога се оказва за някакво добро. Но трябвало време, казват, за да се погледнело отдалечено и тогава се виждало. Живеем с тази вяра. 
   И се оглеждаме за знаците й.
Artist © Rafael William
     2013?
   - Числото 13 ни носи просперитет! В него няма фаталност, само лафаталност. Ако не знаете защо, хвърляме един ПОЯСнителен текст и към вас. От днес „тайната ни” ще е сподЕлена: 
   Плодородие и плодовитост е закодирано в тези числа едно до друго  1  3. Това е Библейската семейна двойка:
    2=3–1=2, съгласни сте, нали? Вече знаете 1 тайна З.ащо J 13-цата символизира Библейската 2-ка Адам и Ева, ето 2=3-1 (от Адам е взето 1 ребро З.а Ева)...ЕВаРИКА!"
     После 1+3=4 (средностатистическа днешна фамилия) 
 
  Древните стигали и до 1+3=13, но тази плодовитост вече е извън мода. А ние сме от нароилите се народи, които следваме „Вятъра на промените” и световните моди.
    Та 13 си е плодоносен библейски портал - 1 до 3, от които 1-цата е мъжкият символ - Адам, а 3-ката е Ева, обърнала провокиращо гръд като в картина на Дали или на Нина ШЕГАл... (худ.Нина Златева, с която наскоро открихме съвместни 2 в 1 ЕлеНини изложби „Игра на образи и думи”, „Пробудени приказки”. И ви благодарим, че присъствахте лично) ! 
   Надяваме се 13-ката да носи късмет (лично предпочитам думата благослов) и на вас! Тайната, отвъд шегата е, че Преносител на късмета не е цветът на косъма на котката, нито разположението на цифрите 1 пред 3 или 3 пред 1. 
   Преносител на късмета е Мисълта ни свръхзвукова и свръхцветна, Мисълта ни за нещата и Магията, с която ги наричаме и привличаме... от Източника! 

Лафамилия нарисувана от © Виолета Бакалова, 10 г.
    С пожеление за успех (GOoD luck, Good Laugh) на всеки един от вас от нон-стоп лафащата наша LAUGH-фамилия. А, с преводите се оправяйте сами!

Лафамилия в очите на © Гоги Крис, 8 г.
  Това е положението, да се оправяш в днешния свят, един език вече не е достатъчен... Добре, че смехът не се нуждае от превод. 
  Това ме подсети за озвучителя - американец, който водеше музиката на спектакъла "Интимни беседи по онзи въпрос", при гостуването ни на българската общност в САЩ. Чувахме го, че се смее с пълен глас. 
   Накрая го попитахме, какво разбира, че се смее. 
  А той: "Смехът на публиката беше толкова заразен, започнах да ви гледам и да разбирам само от жестовете и физиономиите. Чудно..."
   Стават и такива чуднотии и... чудеса. 


____________
* Въпросите зададе: © Ася Станева за сп."Hello". 2013. 
   Отговори лафамилния PR © Елена Начева 
   в 
   НЕТ-Трезво състояние ;)>, т.е. PR, опиянен само от допустимите дози смехолафин!   :)    ;)


§

Е, понякога...

СМЕХЪТ  ПОНЯКОГА...
Смехът понякога е приглушен.
Смехът е тихичко стаен 
в стаята си необятна – моята душа.
Чака буря или вятър да го разбуди
или да го изтръгне от стаената  
смеХОЛна  стая  в ъгъла на пропастта,
препълненa  с  тъга...

© Елена Начева



Още  тук

 Театър ЕЛА , Лафамилия / Theatre ELA , LaughFamilia

Текстове и фото © ELA.Всички права запазени.Copyright

§