КУЧЕ

© Кръстю Лафазанов *

                                         Из "Документални  документЛАФни случки" * 

                    

Овчарката Джина             и                Къци                                           

В Южния парк сме. Смрачава се. Любимото ни време за семейна разходка.

Изведнъж към мен се спуска с радостен лай огромна немска овчарка, подскача пред краката ми и върти опашка. Господарката вика след кучето си:

- "Ела тука, Джина. Не е той!"

А към моя милост, подхвърля безмилостно:

- "Извинете, господине, кучето ви припозна!... Бързо тука, Джина! Не е той, ти казвам. Побърка се от тая телевизия! Не е смешника Лафазанов, ти казвам!"

:) ............ !?!

Не исках да разочаровам жената, но с овчарката си намигнахме. 

Човек можеш да излъжеш! Но никой не може да излъже куче!

 Кръстю Лафазанов

Рицарят и Елена
  Krastyu Lafazanov © ELAphotography

––––––––––

* Публикувани в книгата "Пълнолудие или две кофи смях"  © ELA.Copyright.
Всички права запазени.

                

РАЗГОВОР с един зад ник-нейм

© Елена Начева

ELA photography © Krastyu Lafazanov * elatheatre.blogspot.com

Била съм, викаш, кучка

или на Годзила внучка,

да, да, почти налучка –

обичам като кучка безусловно

и надушвам мърша поголовно.

Казваш, че съм истинска кучка.

Аз, значи, съм тая дето трябва да лае,

а незнайно защо мене отвсякъде лаят

и ме замерят с цветущи епитети

анонимни зад ник-неймове напети.

Поздравяват ме, казваш, така ли –

сродна кучка в мен разпознали! ;)

Чудесно, станеш ли „видим”,

бодеш очите, да му се не види!

Значи струвам поне петаче.

Друг го взема от мое име, обаче,

нали, зад ник-неймово юначе?

Разкъсваш ми биографията,

съшиваш дрипи от нея –

аз, викаш, да се смея.

Че то си е, да, смехотворно,

за нас защо да е позорно,

че ту не ми харесваш рошавата глава,

в други случаи - липсата му на коса...

Ту ни се прехласваш по снагата -

била от твоята по-пищна,

имали сме плът излишна,

а вий защо сте ощетени?!

Поне духовните ни „излишества”

от теб са благосклонно пощадени!

И с крокодил приемам сравнения,

не оборвам ничии мнения.

Ползвам ги да се опозная.

А глутницата нека си лае.

Аз съм от породата кучки, лафеща,

пардон, лаеща люто и горещо

имам ли страхливец насреща.

Защо се стаяваш зад ник-нейм?

С лицето си защо не смееш

в муцуната да ми се присмееш

или клюка-лъжа да изчуруликаш?

А! Щото зад ник-нейма и лицето  ;)

са си лика прилика. Какво викаш?

Що за порода си човешка!

Боже, направил си грешка

или просто подхвърляш ни смешка –

Твоят човек, венец на природата,

зад ник-нейм си крие породата.

На света няма кучка да се срамува

от природната си порода.

Няма кучка, която да подвиква на друг,

че е „анорексичен” пинчер или „тлъст” басет.

Моля Те, поучи си човека, Боже,
от нас - кучетата, ако може!
Ами, ето - като кучка полаях ви малко.
Добре ли се справих или пък жалко?! ;)

Но нека никой не се тревожи,
че Щастието ми цялото е в синини,
с избити зъби и оттоци,
от ръфането на анонимни плъхоци.

Ние, кучките, не се боим от „човешките” породи. 

На всеки позволяваме да ни лае или поразходи,

но под око на каишка здраво си го държим.

Да го оставим да мисли, че той ни води,

не е по кучешки подло, нали?!   ;)

                               Елена Начева © ЕLA

2012 GODина

photo web

Texts. All Rights Reserved  © ЕLA.2012, кн."Кабинет по Смехотерапия"

                                                                               §

Взаимност

©  Елена Начева

     ОписаниЕ:
     От столетие тия Двамата дават подслон на Любовта в този дом!
На тях са полагали морни бабарани отците, предците, вероятно след време и внуците... Ако, разбира се, дотогава, някой не ги метне на тавана... О, не защото са стари и грозни! Те са лафамозни! А поради друга причина прозаична - че Любовта е излязла от мода и е архаична.

Artist © Nina Zlateva /"Взаимност"

*
- Чу ли ги, мила, преди да ни оставят на мира, да си отдъхнем за малко от тях, изказаха мъдрост накрая, която ме главозамая! ВЗАИМНОСТ е дума – мост! Вдигам тост за този ВзаимЕНмост! Обяснявам на всеки гол и бос език, да не кажа „невеж”, че като я дъвче, трябва да слага пълнеж. За да не рухне от Моста, преминаващата Взаимна Любов!

- Да, любими, стига, оф, толкова си прав, седни да си починеш! Толкова емоции попих от тия морни бабарани, че се изпотих и от чувства преливам... Искам на Тишина и Празнота да се насладя! Прегърни ме!

- Обичам те, не отричам, но нима не се увличаш в порочни желания?! Ако Те ни хванат, че имитираме човешките им деяния, тогава?!

- Да ходят на Дивана, да дивеят там! Мен не ме е срам, че те обичам!

- Прегръщам те, добре, но да знаеш, че ако след 9 месеца ми тупнеш на главата табуретки, не си познала, правиш криви сметки!

                                   Елена Начева © ELA

§ 

 Театър ЕЛА , Лафамилия /  Theatre ELA , LaughFamilia